Интернет като наше безкрайно продължение
« Назад към откъсите...
Важният въпрос е не колко можем да съхраняваме, а как боравим и използваме тази информация. Съхранената в нас база данни е налична винаги, но не винаги е лесно достъпна. За това ние „консервираме“ допълнителна работна база данни във външни складове (точно както съхраняваме файлове в дискове и flash памети). Ние оставяме тази допълнителна база данни в различни източници, аналогови и дигитални. В хартиени бележки на хладилника или в чантите ни, в тефтери и тетрадки, драсканици върху кожата на ръцете ни, интернет форуми, блогове, социални мрежи, медии, чатстаи, бележки в телефона ни, файлове в компютъра, та дори и върху рецептата за любимите ни таблетки.
Това напомня методите на нашите предци отпреди 100 хиляди години, които са си записвали информацията върху каменни плочи, драсканици с пръчки върху почва или стените на пещерите си – все версии на съвременните хартиени бележки върху хладилника или записки в дигитални устройства или интернет системи.
Това ни напомня за този начин, защото днес ние не сме по-различни от нашите далечни прадядовци и прабаби. За приликите ще стане въпрос в следващите глави, когато говорим за дизайн, възприятия, модели, усещане и интеракции.
Докато спим и сънуваме, имаме мисли и усещания, дори виждаме картини. Реалността се случва в мозъка ни. Докато четем книга, ние също имаме мисли и усещания, даже понякога може да виждаме и картини. Реалността се случва в мозъка ни. Когато „сме в интернет” приемаме информация и отново имаме мисли, впечатления, често и емоции. Отново реалността се случва в мозъка ни.
През цялото време от живота ни, мозъкът ни работи на конкретни честоти и с различна натовареност в конкретни негови зони. Съчетанията от картините и информацията от екраните на нашите компютри през цялото време влизат във връзка с нашия мозък и неговите работни честоти. Тъй като единственият начин да влизаме в контакт и взаимодействие с околната среда и нейните специфики е нашата нервна система, ние я използваме и когато боравим с интернет.
Адаптираме периферната си нервна система към нови и непознати за тялото ни устройства, да използваме мишка, клавиатура или екрани, които позволяват управление с докосване, а на централната ни нервна система остава задачата да се справи с всичко останало – анализ на информацията, на която попадаме, преценка за достоверност и полезност, вземане на решения, емоции, влизане в контакт и информационен обмен и още десетки други операции, които извършваме.
...
